Един от очакваните български филмови проекти в близко бъдеще е този за легендата на ЦСКА, Барселона и националния отбор Христо Стоичков. Зад лентата стоят Александър Сано, Мартин Макариев, журналистът Владимир Памуков и бетинг гиганта WINBET.
В началото на годината, в рамките на телевизионно реалити бе избран човекът, който ще се превъплъти в Камата и (вероятно не толкова изненадващо) това се оказа Кристо Стоичков.
Още при старта на кастинга някак витаеше усещането за предрешен избор. Младият Кристо е роден в Тарагона, Испания. В момента е на 28 години и носи името си по желание на баща си – голям почитател на Модерния ляв. За капак – младежът е тренирал футбол, а по-късно завършва актьорско майсторство. И факт – изключително много прилича на ранния Стоичков.
Докато реализацията на филма вече е в ход, днес бяха представени първите три постера, представящи заглавието на филма. От тях стана ясно, че лентата ще се казва “Стоичков – имало едно време в България”, а английската версия очевидно ще носи заглавието “Stoichkov – against all odds”.
Феновете на най-титулувания български футболист (сред които сме и ние) жадно очакват всякакви новини за проекта и причините за това са много. Освен легендарния статут на Стоичков, биографичният филм за него се появява след феноменалния успех на “Гунди – легенда за любовта”, продуциран от Иван и Андрей.
В годините феновете на Левски и ЦСКА разпалено дискутират кой от двамата футболисти заслужава да бъде вечният “номер 1”. Подобно разделение още в 90-те бе подклаждано и с анкети за най-велик български футболист на ХХ век, което дори скара част от спортните журналисти.
Филмът за Гунди успя да докара радост и да обедини “синя България” по начин, по който футболистите на Левски не успяват в последните години. Същото се очаква да направи и проектът за Стоичков, който се очертава да е втората добра новина за феновете на “червените” след завършването на “Българска армия”.
Стъпката с разкриването на плакатите обаче се превърна в гаф и бързо намери критици дори сред големите почитатели на Камата. Причината се крие в знамената, използвани в два от трите плаката.
Така например, визията, която условно можем да наречем “ЦСКА” представя ранните години на Стоичков, преди да осъществи трансфер в испанския гранд Барселона. Тениската, която носи Кристо Стоичков, отговаря на модела резервен екип на “Адидас”, използван от “червените” през сезон 1988/1989. Тогава тимът е преименуван на ЦФКА “Средец” и се среща с Барселона. В същия мач номер 8 открива резултата с феноменален гол, прескачайки вратаря на испанците Андони Субисарета.
Отляво и отдясно на Стоичков има знамена на ЦСКА, които представят емблемата на тима, но без трите звезди отгоре. Това, на пръв поглед, е коректно изобразяване, защото трите звезди в логото се появяват в новия век, след като Камата е приключил състезателната си кариера. Но не е коректно спрямо кадъра с екипа от 88/89-а, тъй като тогава ЦФКА “Средец” има друго лого.
Проблемът обаче се задълбочава с вероятно изкуствено генерирания кадър с агитка в сектор “Г”, в която се виждат ясно знамена с варианта на емблемата, използвана от ЦСКА след 2005 година. В него, над червената звезда има три златни, символизиращи 30-те титли на “червените”. Още по-големият парадокс е и видимата употреба в кадъра с агитката на юбилейната емблема на ЦСКА от сезон 2018-2019. Тогава червените празнуват 70-годишен юбилей. И в двата варианта на емблема, която феновете развяват – това е години след края на футболната кариера на Стоичков. Легендарният български футболист е на терена до 2003-а, а бенефисът му на “Камп ноу” е година по-късно.
И ако “ЦСКА-визията” е нещо, в което биха се вгледали единствено феновете на “червените”, то “националният” плакат влече след себе си проблеми на много повече нива. Защо?
Да започнем оттам – на плаката Кристо Стоичков е облечен в екип на националния отбор от САЩ’94 и очевидно се акцентира на този период в кариерата на футболиста. Знамената, които феновете развяват обаче, съдържат герба на Република България, дело на Георги Чапкънов и Кирил Гогов и утвърден на 31 юли 1997 година – три години след “онова американско лято”. Това е първият (и засега – единствен) посткомунистически герб на Република България. По време на световното в Съединените щати на практика не е имало утвърден национален символ, освен знамето.
През ноември 1990-а гербът на комунистическа България (чиято последна версия е от 1971-а) на практика е отменен с парламентарно решение, според което трябва да отпадне червената лента “681-1944” и петолъчката. През 1991-а в новата Конституция на Република България е записано: „Гербът на Република България е изправен златен лъв на тъмночервено поле във формата на щит“. Едва шест години по-късно обаче страната ни има герб, отговарящ на условията в променения основен закон.
И ако времената тогава бяха такива, че малцина изобщо имаха трикольори по улиците и стадионите, то си струва да напомним и друг факт. Много от щастливите българи използваха по навик знамената със стария герб, който стоеше горе вляво, на бялата ивица на знамето. Някои от тях директно бяха изрязали комунистическия герб – нещо, което бяха направили и доста румънци след падането на Чаушеску.
Впрочем, на кадрите от посрещането на националите на българска земя дори не се забелязва използването на трибагреник с герб.
Какъв обаче е другият проблем с показаните в плаката знамена? През май 1998-а Народното събрание приема Закон за държавния печат и националното знаме на Република България. В него се казва:
Чл. 15. (1) Националното знаме на Република България е национален символ, който изразява независимостта и суверенитета на българската държава.
(2) Националното знаме на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено поле, поставени водоравно отгоре надолу. При поставяне на националното знаме във вертикално положение на носещо тяло цветовете се подреждат от ляво на дясно – бяло, зелено, червено, гледано срещу знамето.
(3) Националното знаме има правоъгълна форма. Полетата на отделните цветове са еднакви по размер и са разположени по хоризонтала на правоъгълника.
(4) Размерите на националното знаме, структурата на плата, качествените и цветовите характеристики и изискванията към материалите се определят в приложение № 2, което е неразделна част от този закон.
Видно от този член – в настоящия закон изобщо не е предвидено гербът на Република България да бъде поставян върху националното знаме. Това показва и проста справка в споменатото приложение № 2. Законът (в член 25) постановява още, че “редът за изобразяване на националното знаме или за възпроизвеждането му се определя от Министерския съвет.”
През октомври 1998-а правителството излиза с т.нар. Постановление 234, но в него също не е описано използване на герба върху знамето. С други думи – използваните във визията на плаката флагове не отговарят на историческия контекст и на действащата законодателна рамка.
Създателите на филма за Стоичков (волно или не) засега поне са успели да избягат от друг капан – да сложат търговска марка на плаката с националните флагове. В приложение № 2 на закона пише “Недопустимо е използването на националното знаме за фирмена реклама.” Съветът за електронни медии, например, вече е глобявал тв оператори за подобни пропуски.
По ръба на закона преди години бе и мобилният оператор “Мтел”, промотиращ албум и турне на Слави Трифонов и “Ку-ку бенд”. Тогава обложката на “Прима патриот” бе в бяло и зелено, а червеното идваше от осцилограмата – част от визуалната комуникация на мобилния оператор тогава. Във визиите за т.нар. “Велико Отечествено Турне” пък Слави Трифонов бе в червена тениска на бяло-зелен фон, наподобяващ знаме.
И така – два от трите плаката за биографичната лента за Христо Стоичков вече предизвикват разпалени дискусии в социалните мрежи. А времето ще покаже дали версиите им са окончателни или създателите на филма ще коригират плакатите.