В бедния откъм новини август една тема продължава да пали страстите в държавата и да бъде повод за оживени обсъждания.
Трябваше ли Бургас да спечели домакинството на Евровизия или столицата е единствената, която има ресурс да приеме най-големия песенен конкурс в света? Мнозина се изказаха по темата, а гледните точки сблъскаха политици, архитекти, музикални продуценти и дори обикновени фенове на конкурса.
Ако погледнем отвъд локалния патриотизъм, изборът на Бургас бе наистина изненадващ. Изненада Дара, изненада мнозина в България, вероятно изненада дори Столична община, а сюрпризирани бяха и в Европа. По-важният въпрос обаче е: дали изненадата е добра или не?
Отговорът тепърва ще се разгърне пред очите ни. Но дискусиите „за“ или „против“ на практика не са от такова значение, колкото други теми, които като че ли всички пропускат.
Да започнем с това: ще се провали ли Евровизия в Бургас?
Отсега можем да кажем, че почти няма шанс песенният конкурс в България да не се случи или цяла Европа да види по-лош телевизионен продукт от този, който е свикнала да гледа през последните години. Конкурсът се организира по утвърдени стандарти на EBU – както по отношение на регламента, така и на техническите и творческите изисквания и начина на изпълнение. Тези стандарти са проверени в практиката през годините и гарантират определено ниво, независимо от това дали Евровизия се случва в Бургас, София, Виена, Малмьо, Ливърпул или Торино.
Впрочем Евровизия се е организирала и в по-малки градове от Бургас – швейцарският Базел и ирландският Милстрийт са такива примери. Голямата част от техническия и продукционния екип на шоутата ще бъде съставена от чужденци, а най-вероятно и голяма част от техниката – звук, осветление, сценични конструкции и друга специализирана апаратура – ще бъде внесена от чужбина.
Вторият въпрос, на който е добре да си отговорим, е: неспособна ли е София да домакинства Евровизия, след като загуби надпреварата с Бургас?
Разбира се, че не. И най-малкото доказателство за това е домакинството на Детската Евровизия през 2015 г. в тогавашната „Арена Армеец“. Макар детската надпревара да е по-периферна като международен интерес, на практика тогава тя беше шоу от същия мащаб като организация, телевизионна продукция и логистика.
Друга интересна тема за разсъждение е къде Евровизия би била по-полезна за развитието на туризма – в столицата или по морето?
И тук не е коректно да се даде твърда прогноза. Да вземем за пример организирането на Джирото. Да, България се справи чудесно, а българските забележителности бяха показвани по цял свят. И в крайна сметка доведе ли това до конверсия в значителен брой туристи? Не.
Цяло лято медиите обсъждат незапомнено слаб туристически сезон по морето, тараторът за 9 евро стана пословичен, а и това лято инцидент на плажно съоръжение доведе до загуба на човешки живот. Всичко това, разбира се, не намира място в хрониките от Джирото. Няма да го видим и във всички видеа, сторита и рийлове около Евровизия в Бургас.
Но същите тези хора, „привлечени“ от „рекламата на туризма“, ще видят всичко това, когато дойдат у нас.
Нека обаче да сме честни – скандалните цени на квартирите в Бургас, които се появиха по сайтовете, са огледало на безумните цени за нощувки, обявени от хотели в София дни след победата на Дара. Още помним нощувките по 2000 евро, които предлагаха хотели по „Цариградско шосе“ за средата на май догодина.
А как се справи Виена?
За Евровизия всички страни, потвърдили участие, получиха т.нар. Delegation Hotel Guide – 16-страничен документ, в който ясно и стриктно бяха описани условията за осигуряване на нощувки, цените, броят на стаите, адресите на хотелите и дистанцията до залата.
И сега внимание – най-скъпата стая в хотел във Виена за представител на делегация на Евровизия е била 375 евро!
А да си го кажем – нито София, нито Бургас са Виена, колкото и да ни се иска.
Що се отнася до характеристиките на залите – нито тази в София, нито тази в Бургас е достатъчно добра. Всъщност в цяла България няма истински качествена зала за концерти. Но и двете зали могат да се използват за шоутата на Евровизия.
Въпрос на организация, логистика и ресурс е „Арена Бургас“ да бъде приведена във вид, който да е максимално подходящ за организацията на основните събития. Дали за БНТ или за българската държава като цяло логистиката до Бургас ще излезе по-скъпо – това е друг въпрос.
Ами транспортната свързаност?
Тя може да е кошмар и в София, и в Бургас. Но с проактивни мерки от местната власт би могла да бъде преодолим проблем.
Защо тогава темата разпали толкова много дискусии?
До голяма степен вината за това носи Българската национална телевизия.
Новото ръководство реално влезе в темата за Евровизия между полуфинала и финала, спечелен от Дара. Предишният мениджмънт и гръцките партньори свършиха, може би, 95% от работата пред и зад кадър, довела до победата ни, а оттам – и до спечелването на домакинството.
Новото ръководство на обществената телевизия се забави с избора и го проведе по неясни критерии дори за самите участници. И до днес всички се чудят кои са „комплексните критерии“, по които е избран домакинът, както и кой участва в международното експертно жури, взело решението.
Срокът за избор бе увеличен без адекватно обяснение и причина, а самият избор бе направен в момент, който дори изненада някои журналисти. Пресконференцията създаде усещане за предрешеност, тъй като се проведе в полупразно студио на БНТ, а на нея бе поканен само кметът на Бургас Димитър Николов.
Генералният директор на телевизията Милена Милотинова – както по време на пресконференцията, така и в интервютата след нея – не бе убедителна в аргументацията си, което допълнително задълбочи проблема.
Но най-големият проблем е пренебрегването на силната и влиятелна евровизионна аудитория.
За всеки, който е по-надълбоко в темата, е ясно влиянието на мрежата от фенсайтове и профили в социалните мрежи. Разнопосочните и несигурни сигнали от БНТ там се увеличават като с лупа, а това не помага нито за очаквания позитивен имидж, нито за потенциалните ползи за туризма.
Уви, към момента единственият останал човек в обществената медия, който е истински наясно не само с официалните процеси, но и с комуникацията с евровизионната общност, е Боряна Граматикова. Другите хора с истински опит по отношение на Евровизия или вече не работят в БНТ, или са изтикани встрани от колеги, които искат да натрупат актив или просто да си осигурят гарантирани места в командировките.
Мненията на евровизионната общност за Бургас към момента са силно полярни и, да си го кажем, преобладаващо негативни. Те могат да се променят, но за това също е необходима активна работа, за която в момента БНТ като че ли няма капацитет.
Що се отнася до Бургас и местните общности – те отсега са заети да се промотират и да се надпреварват да предлагат талисман/маскот на фестивала – практика, която не е особено популярна на Евровизия и не е довела до разпознаваеми образи, каквито са например някои от маскотите на олимпийските игри или световните първенства по футбол.
Българската национална телевизия трябва относително скоро, ясно, задълбочено и категорично да хвърли повече светлина върху избора на Бургас. Трябва да го направи не просто за да не залепи поредното петно върху себе си, но и за да помогне на партньорите си в местната власт.
Защото към момента те не стартират от нулата, а малко под нея.
И това е жалко, защото демонстрираният светкавичен старт на подготовката от страна на Бургас показва, че там има желание и енергия.
Впрочем оттук нататък институционалното и политическото говорене за Евровизия трябва да се прекрати.
Държавни работни групи, общински работни групи, телевизионни експертни съвети, инспекции и административни хвалебствия – всичко това е скучно и неработещо. Както, апропо, бяха и общите снимки на политици с Дара.
Оттук нататък трябва да има работа.
Работа по организацията. Работа по телевизионната продукция. Работа с феновете. Работа с международната евровизионна общност. Работа с делегациите. Работа с туристическия сектор. Работа с местния бизнес. И най-вече – ясна и професионална комуникация.
Защото домакинството на Евровизия не се печели с пресконференция. Не се печели и с политически декларации, работни групи или общи снимки.
Печели се в месеците след избора – когато трябва да убедиш Европа, че си направил правилния избор.
Затова нека оттук нататък бъдем по-спокойни, по-смирени и по-професионални. Да оставим институциите да свършат работата си, а политиците – да стоят малко по-назад.
И да вярваме, че България ще се справи.
Защото в крайна сметка Евровизия в Бургас вече не е хипотеза.
Тя е факт.