U2 пуснаха днес ново EP „Easter Lily“. Проектът се появява само месец след „Days of Ash“ и съществува отделно от предстоящия студиен албум на групата, по който U2 продължават да работят. „Великденската лилия“ на Боно, Едж, Лари и Адам обръща поглед навътре, към по-лични теми като приятелството, вярата, уязвимостта и възкресението, стараейки се да съчетава интимен тон с широк емоционален размах. По това ЕР-то се различава от предишния проект на групата, фокусиран върху напрежението и разпада в социалния живот.
Сред ключовите моменти в проекта са „Song for Hal“, посветена на Hal Willner и изпята от Едж, както и финалната „COEXIST (I Will Bless The Lord At All Times?)“, в която присъства звук от Брайън Ино.
Паралелно с EP-то излиза и специално дигитално издание на „Propaganda“ – „U2 – Propaganda – Easter Lily“, което разгръща контекста около песните с текстове и материали от членовете на групата, студийни фотографии от Лари Мълен Джуниър., текстове на песните, материал за продуцента Jacknife Lee, както и разговор между Боно и францисканския духовник Richard Rohr.
В “Казано честно всичко” подходихме към ЕР-то предпазливо. От една страна – силните творчески години на U2 като че ли отминаха. И донякъде това изглежда нормално – все пак членовете на групата вече са доста по-зрели, а и успехът (защо не и особено този във финансов план) неминуемо ги променя. Този процес започна да се забелязва още от албума “Songs of Innocence”, който се появи безплатно в устройствата на над 500 000 000 потребители на iTunes. Апропо, тогава албумът бе приет нееднозначно и причината за това не бе единствено фактът, че достигна до ново поколение, което не е израснало и не преживява хитовете на U2.
Албумите, които следват оттогава, не носят заряда и потенциала на “Joshua tree”, “Zooropa” или дори “Pop”. И все пак са интересни за слушане. Затова се замислихме, че и по отношение на „Easter Lily“ трябва да имаме ясна представа за контекста, в който се появява. Не толкова като творческо вдъхновение или като музикален контекст на времето, колкото на какъв житейски етап са членовете от групата.
ЕР-то е поредният проект на U2, който едва ли ще извади песни, които ще живеят по начина, по който го правят много от хитовете от последните декади. Но и не е нужно. Днес музикантите са много по-опитни, освободени от това да търсят комерсиален успех и отворени да изследват нови територии чрез музиката си.
Ако направим паралел с Red Hot Chilli Peppers, които са в същата възрастова категория – при U2 няма толкова заряд, но пък има интересна лиричност (особено в „COEXIST (I Will Bless The Lord At All Times?)“). Лично за нас впечатление направи и втория трак “In A Life”, който напомня за мащабното стадионно звучене от пиковите години в кариерата на групата.
За да си дадем по-пълна оценка за ЕР-то след първото слушане, се запитахме няколко неща.
- За кого е насочен този проект? Ще спечели ли нови, млади фенове на U2?
Със сигурност този албум е по-скоро за поколенията, израснали с музиката на групата. ЕР-то няма потенциал да разшири влиянието на Боно и компания сред новите поколения. Но това не е непременно лошо. Вероятно и самите членове на групата не са търсили това. Но това е част от творческото освобождение, за което стана дума по-рано. Освобождение от бясното преследване на комерсиален успех. Подобен тип музика може да си позволи именно група, постигнала на практика всичко в музикалния бизнес.
2. Бихме ли си купили ЕР-то? Бихме ли го слушали в дигиталните платформи?
Тук отново си струва да отговорим на въпроса през призмата на хора, преживели много хубави житейски моменти с музиката на U2. В този смисъл – да, ще проектът ще се върти известно време от телефоните ни. Но дали ще го вземем на винил? Не, по-скоро бихме инвестирали в специални издания на някои от култовите им албуми.
3. Как се отнасяме към „Easter Lily“ като цяло?
Най-честната оценка е да сравним ЕР-то със среща със стари приятели. Не си ги виждал от години, защото животът ви е разделил, но чувството е добро. Сядате на една маса, говорите си, радваш се, че са добре. Но едва ли ще се виждате толкова, често, колкото като сте били на 20 или 30…