През миналата седмица паркът пред НДК стана домакин на поредния Панаир на книгата, организиран от Асоциация “Българска книга”. Със сигурност това е сред някои от най-очакваните културни събития в този период на годината. Но това издание постави няколко важни въпроси, на които организатори, участници и посетители трябва да си отговорят.
Да започнем оттам – събитието несъмнено носи своята история. Така, както го правят “София филм фест” или “Киномания”. Панаирът е и шанс за много издателства, които иначе трудно биха имали достъп до по-широка публика. Освен това поставя столицата до градове като Франкфурт, Париж, Истанбул, Солун, Мадрид и Торино – всички с аналогични събития, които подкрепят литературата и книгоиздаването.
Пролетното издание на изложението бе особено по няколко причини. От една страна – мнозина издатели се оплакаха от повишените наеми за шатри. Някои дори се комбинираха в една шатра, за да намалят разходите си. От друга – променливото време принуди повечето изложители да се снабдят с дебели найлони, а някои от тях – направо затваряха шатри в определени часове от деня. Малката, схлупена сцена, на която се случваха литературните срещи, някак потъваше и на практика събра единствено запалени букинисти, следящи програмата на Панаира.
Инерцията се превърна в общ знаменател на последните издания на събитието.
И това се виждаше със страшна сила между 1 и 7 юни. Запалените читатели могат да изискват доста повече от изложението – от начина на презентиране на шатрите и самите издатели до наличието на значими премиери на книги и истински намаления – отвъд традиционната търговска отстъпка. За последното издателите вече срещат и огромна конкуренция в лицето на веригите книжарници и онлайн търговците, които са значително проактивни в дните около Панаира. Това поставя под въпрос и бизнеслогиката от събитието.
В крайна сметка – има ли смисъл от Панаира на книгата?
Не и в този му вид. Време е концепцията на събитието да се преосмисли и надгради. Без да се налагат огромни инвестиции събитието има потенциал да бъде по-стилно, по-привлекателно за широка аудитория и по-успешно. И най-важното – да се намери истинският му облик. Защото днес то е донякъде културно събитие, базар и не е ясно къде е акцентът – върху различните книги, върху премиерите на нови заглавия и разговори за тях или върху новите, шарени издателства за детски книжки.
Трябва да има и по-добър акцент върху списанията – ниша, която съвсем не е отмряла, а се развива в нова, колекционерска посока. В този смисъл – истински се радваме, че освен списание “Осем” тази година видяхме приятелите от новото списание “Воле”.
Книжните премиери и разговорите за литература заслужават по-добра сцена (не по-скъпа) и по-модерен подход.. И е хубаво да има проактивни действия, когато събитието е навън, във все още променливо време.
Въпреки всичко – на този Панаир на книгата намерихме няколко находки, които споделяме с вас:
От издателство “Изток-Запад” това е книгата на Джон Мърфи “Междупазарен анализ и борси. Визуално ръководство за търговия с борсово търгувани фондове.“ На първо време може би странен избор, но ние следим книгите на издателството, голяма част от новите заглавия ги имаме и така това попадна във фокуса ни.
В книгата, написана преди 13 години, Джон Мърфи, бивш технически анализатор за CNBC, излага техническите и междупазарните инструменти, необходими за разбирането на световните пазари. Използвайки борсово търгувани фондове, той показва как те помагат на търговците да печелят в условия на нестабилност. Книгата проследява Азиатската валутна криза от 1997-1998-а, времената преди кризата от 2008-2009-а и т.нар. „Нова нормалност.“
„Междупазарен анализ и борси” предоставя съвети за следване на тенденции, модели на графики, пълзящи средни стойности, осцилатори, откриване на върхове и дъна, използване на борсово търгувани фондове, проследяване на пазарни сектори и новия свят на междупазарните отношения, като всичко това е представено изключително нагледно.
Малко преди постите, които вече започнаха и са в ход до края на юни – от шатрата на Фондация Наследство на Зографската света обител се сдобихме с кратък молитвеник, Свето Евангелие и житието на преподобния Антоний Велики, част от библиотека “Духовни слънца”.
Настоящето издание на Евангелието е реализирано с благословението на Светия Синод на БПЦ. Текстът се издава без изменения според синодалното издание от 1982 година. Подобно издание на Четириевангелието е осъществено от Светия Синод на БПЦ през 1909 и 1920 г. и то предшества издаването на синодалната Библия през 1925 г. Оттогава до наши дни не е известно друго подобно издание на текстовете на четиримата евангелисти.
Що се отнася до “Преподобни Антоний Велики. Житие, свидетелства, писма” – там са събрани почти всички автентични свидетелства за великия отшелник. Първата част съдържа житието на преподобния в превод от оригиналния текст на свети Атанасий Велики. Втората част обхваща свидетелства за светеца, които са предадени от поколението монаси, живели непосредствено след него и общували пряко с него.
Сборникът “Нашата Вяра, надежда, любов” взехме, след като на предишен Панаир на книгата се сдобихме със самостоятелното издание “Нашата Вяра”. Надяваме се печатарските проблеми от първото издание да не са пренесени и тук.
“Нашата вяра“ повече от половин столетие е книгата, която въвежда поколения българи в началата на православната вяра. В нея кратко и ясно са преразказани основните събития от свещената история на Стария и Новия Завет.
“Нашата надежда“, втората книга от трилогията на архимандрит Серафим, е опит да бъдат показани истинските причини за неизбежните житейски скърби. В нея намираме и задълбочено разбиране къде трябва да бъде търсено действителното блаженство на създадения по Божий образ човек.
В третата част на трилогията, “Нашата любов“, архимандрит Серафим разкрива със свойственото си просто, но дълбоко слово какъв е новозаветният прочит на Божиите заповеди, дадени на израилския народ на Синай.
Издателство “Българска история” са чудесни млади хора, които предлагат чрез книгите си изключително интересен поглед към миналото ни.
Този път попълваме библиотеката си с фототипно издание “Пътеводител на София” от 1935-а година и книгата “Грях и забавление в Средновековна България” на Веселин Асенов.
Пътеводителят дава интересни данни за столицата по онова време, показва София като учебен център и ни дава представа как е изглеждал градът, когато населението в него е било едва триста хиляди души.
“Грях и забавление в средновековна България“ е плод на дългогодишно проучване и консултации със специалисти в областта на медиевистиката, която ще ни покаже как аристокрацията и работещото население прекарват свободното си време.
Ловът, различните видове игри и ролята на литературата са едва част от обектите на внимание, докато други, като употребата на алкохол и физическа интимност, се разглеждат през призмата на църковното влияние.
Историкът Веселин Асенов прави обстоен анализ на запазените данни от тази епоха и на база извори и археологически открития.
Интересна ни беше и книгата „440 дни Ататюрк в България” на Нахиде Дениз. Тя проследява отблизо живота на Ататюрк в България, като се основава на документи, изследвания и интервюта с български и турски специалисти и роднини на някои от личностите от периода.
Опитите за покушение срещу Мустафа Кемал, докладите му до турския Генерален щаб, срещите със столичния елит и обикновените хора и разбира се, търсенето на истината за връзката му с дъщерята на ген. Стилиян Ковачев – Мити, са само част от засегнатите теми.
“Българска история” вече имат свой импринт в лицето на “Световна история”. Първото заглавие от него, което ни впечатли е “Как да мислим като римски император. Стоическата философия на Марк Аврелий” на Доналд Робъртсън.
Авторът умело преплита живота и философията на Марк Аврелий, за да представи достъпно съвременно ръководство в стоическата мъдрост.
Книгата проследява пътя на Марк Аврелий от млад благородник в двора на Адриан до възкачването му като император на Рим. Робъртсън показва как бъдещият философ използва стоическите принципи и терапевтични техники, за да укрепи характера си и да устои на изпитанията, и как тези подходи могат да бъдат приложени и днес.